News

Започвам тази тема с една единствена идея - това което ще прочетете, не е описано в никоя инструкция и вероятно е малко или изобщо непопулярно. Какво се случва когато инвертора генерира изходно напрежение 230 V AC? Разбира се обичайното доволство на потребителя от функционалната система в която е инвестирал за да реализира мечтата си за енергийна независимост. При сервизирането на соларни инвертори се натъкнах на любопитно измерване - когато инвертора произвежда изходното променливо напрежение, измеримо е и паразитно напрежение от порядъка на 240-270 V AC между земя и минус волтаична шина. Повод за подобно измерване е оплакване от клиенти с дефектирали инвертори, че когато инверторът им работи и им се наложи да работят по фотоволтаичните вериги, усещат токови въздействия върху себе си... След обстоен анализ на схемотехниката на тези машини - ами да, реално минус волтаичната шина е директно свързана с минус на BUS линията на инвертора - най-важната част, или капацитивния комплект събираш преобраузвана соларна, или акумулаторна енергия до 400-450 V DC. Т.е. единия захранващ клон на изходните igbt двойки транзистори създаващи отрицателната амлитуда на 0 левата и фазовата изходни шини. Нулевата изходна шина е заземена , а фазовата е филтрирана с Т образен LC филтър към изхода. Същевременно с производството на изходно напрежение 230 V AC, излишната енергия се преобразува от зарядния DC-DC преобразувател от 420 V DC към 56-58 V DC за заряд на акумулаторите. Минуса на този преобразувател се включва комутируемо от igbt ключ, управляем с импулси с честота 36 kHz, към основната BUS минусова шина. И какво се случва на практика - върху минус BUS линия се сумира модулиран "сигнал" с носеща честота 36 kHz модулиран от 50Hz, а спрямо земя е достатъчно токоносимо с паразитна амлитуда напрежение. Какво може да се случи - масово соларните панели са със заземени рамки - т.е. кабелите на волтаичните шини минават в близост до рамките. При влага, сняг, мъгли, дъжд, или обледяване - от местата за куплиране на кабелните волтаични шини към земя е възможна поява на волтова дъга, искрене и в най-драматичния случай когато близостта е голяма и чисто късо съединение. Какво става с инвертора - следва рязко претоварване на DC-DC преобразувателя за заряд и пробив на силовите igbt страна BUS линия. Този пробив създава късо съединение в импуслния трансформатор, което вкарва транзисторите преобразуващи акумулаторното напрежение в режим на "електрожен", който те няма как да понесат и поне единия клон от 8 транзистора се взривява, а понякога се и самозапалва.. Наскоро засякох и още един необичаен и непредвидим от разработчиците гадничък ефект - когато солар няма, т.е. вечер и входната мрежа АС е в режим на заряд/или байпас и товара получава смесено захранване акумулиатори и мрежа, и внезапно входната мрежа спре (т.е. тока от ЕРП прекъсне) - какво се случва - инвертора си произвежда напрежение към вашия товар, но и същевременно паразитното напрежение описано по-горе се опитва да захрани през входа на мрежата "цялото село" ползващо същата фаза...което довежда най-често до изключване на 35А предпазител на входа на мрежата...Това за до 5-6 kW машини - при по-мощните изгаря 60А ултрабърз предпазител... Този ефект поне не води до авария на транзисторни блокове. Има ли решение - оказва се че когато входнате и изходнате АС портове са с включена земя - тази земя се свързва с корпуса на инвертора и става виртуалната 0 ла за паразитното напрежение. Ако се премахнат кабелите носещи земя към инвертора и се свържат външно - т.е. земя от ЕРП само към земя товар - паразитното напрежение изчезва... Едиствено измеримо е спрямо земя и минус волтаична шина е напрежение от поряъка на 115-130 V АC, получено като сумарни изрезки през купчина защити към корпус. Това напрежение не е токоносимо и не е опасно. Дали вашата машина го произвежда е лесно установимо - измерете с мултицет на променливо напрежение, когато инвертора ви работи, т.е. произвежда 230V AC, между земя и минус волтаик - ако измерите под 150 VAC, няма от какво да се притеснявате. Но ако видите над 200 V AC, просто махнете земята от вход/изходните клеми в посока инвертор.

Тук ще разгледам някои аварийни ситуации и как лесно да бъдат диагностицирани. Таблото на входа не реагира при натиснат бутон - вероятна причина е липса на захранващо напрежение. Това може да се дължи на повреда в захранващия блок, или прекъсната захранваща линия. Съществува и друга причина - ако след отваряне на входното табло зеления индикатор в модула за управление мига в такт 1 секунда, а няма реакция при натиснат бутон, то причината е липса на напрежение 4-5 V на пункт VD. Това е шина за захранване на бутоните, като този потенциал е формиран от делител на напрежение в модула за управление, и чието ниво се следи от микропроцесора на системата. При натиснат бутон на входа се чува характерно причукване на релето което превключва повиквателния гонг, но не настъпва реално повикване на абонат. И тук варианти за повреда има - ако има блокирал в натиснато положение бутон, системата е в нетипично състояние и това предизвиква подобен ефект. Друга възможна причина е дефектиране на захранващата буферна двойка транзистори в модул управление - тя осъществява управлението по основната шина T&R. Друга възможна причина е дефектирали (най-често след гръмотевична буря) захранващи буфери за абонатна линия. Това обикновено предизиква блокиране на потенциалите по T&R шина - лесно се установява ако в изходно състояние зеления индикатор не свети, или свети постоянно. Домофонният апарат звъни с гонга при повикване, но липсва разговор, или при обаждане се чува в едната посока, но в обратна няма чуваемост, както и не може да се отвори входната врата след натиснат бутон. Най-честа причина е дефектирал комутатор в апартаментния домофон, което предизвиква различни ефекти на нефункционалност. Всички домофони се повикват, разговор се провежда, но входната врата не се отваря. И в тази ситуация съществуват различни причини. Една възможна причина е дефект на кондензатора 3000.00/35V, в модул управление - в изходно състояние, допълващ генератор създава напрежение 24V , което напрежение създава първоначален токов импулс през транзисторния ключ за отваряне на бравата. Друга ситуация която е засичана е случай на прекъсване на общия проводник (маса) между някои от етажите, което предизвиква верига от поне два апартаментни домофона свързани в серия - при тази ситуация звънят и двата домофона, който вдигне провежда разговор, но натискане на бутона не е в състояние да повдигне до 13 волта шината T&R, ниво очаквано от процесора на системата за да предизвиква отключване.

Тук ще разгледам какво следва да провери потребителя (най-често IT специалист на фирмата потребител) когато възникне аварийна ситуация. Това е особено важно, преди да се обърнете за съдействие от сервиза. Кратко описание на индикациите налични в телефонната централа: Най-вляво се намира захранващия блок на системата. Panasonic е разработил 3 варианта токозахранващи блокове - тип S - маломощен с до 32 абоната капацитет и предимствено аналогови вътрешни абонати; тип М - средномощен - осигурява токозахранване за пълен капацитет на KX-TDA100, и частичен капацитет на KX-TDA200; тип L - най-мощното захранване, снабдено с допълнителен охлаждащ вентилатор и гарантиращо пълен капацитет за KX-TDA 200. Основната индикация на токозахранващия блок е зелен светодиоден индикатор - обичайно състояние е светването му до 1 секунда след старт на изправителя - липсата на светене на този индикатор след стартиране е индикация за аварирал токозахранващ блок, което изисква сервизна намеса. Най-вдясно от поредицата модули в окомплектовката на централата е монтиран най-важния за телефонната централа модул, MPR или централното управление на телефонната централа. Софтуера на системата се съдържа в SD карта. MPR има два индикатора: Червен - чрез този индикатор се следи състоянието на литиевата батерия 3V монтирана в модула, за съхранение на паметта при безтоково състояние. Слабо светене на индикатора предупреждава за изтощаваща се батерия, силно светене гарантира изтощена батерия. Нормален статус на този индикатор е липса на светене. Зелен индикатор - При включване на токозахранване на централата, зеления индикатор светва за около 1-2 секунди, след което започва да свети с бързо мигане - което индикира извличане на съдържанието на SD картата и зареждане му в оперативната памет. Това е и начало на инициализацията на всички модули на централата. След завършване на този цикъл, и стартиране на централата, този индикатор не следва да свети. Върху корпуса на централата вдясно горе съществуват 2 индикатора - зелен (Run) и червен (Alarm) - нормален статус на индикаторите при работоспособност на централата е свети зеления индикатор. Светване на червения индикатор е информация за поява на съобщение в error log на централата. В error log се записват неизпълнени трафици, неуспешна комутация, спиране на захранването, отказ на някой абонатен модул и т.н. Т.е. при светещ червен индикатор е желателно сервизен прочит на error log, и след отстраняване на причините за аварии да бъде премахнат. Ако при пъвоначален старт има мигане в различен такт на индикаторите на корпуса, това е сигнал за авария в MPR, което ще спре старт програмата на централата и е необходима сервизна намеса. Всички останали модули от комплектацията на централата имат по два индикатора - червен и зелен. След първоначален старт, всички червени индикатори светват, което потвърждава наличие на 15 V захранваща шина във всички модули. Когато започне процеса на инициализация на модулите от MPR, червените индикатори поетапно изсветляват, премигват и при включване от MPR светват зелените индикатори, а червените изгасват. Ако в някой модул остане да свети червен индикатор, след завършване на стартовия процес на централата, това е индикация че има повреда в самия модул. Съществуват и повреди при които нито един от индикаторите не свети - което е предпоставка за сервизна намеса. Това са основните индикаторни състояния на телефонната централа. Разбира се има и други, но те по-скоро индикират моментна работоспособност на различните модули. Обърнете внимание на индикаторите на централата, преди да потърсите сервизно съдействие.